Категории

13

Сърчицето на Анви се сви. Тя знаеше, че след броени минути ще се раздели с най-близките си същества. Но тя също знаеше, че ако се поддаде на болката, ще провали всичките си надежди за обучение в чужбина. Заслужаваше ли си това, тя не знаеше, но единственият начин да научи е като отиде в колежа. Тя осъзна, че сестра й говори нещо:

– Искаш ли вода, Анви? Изглеждаш бледа.

– Не, добре съм.

Трябваше да издържи. След малко предстоеше най-тежкото, а именно раздялата. Но тя щеше да издържи.

Времето напредваше. Таткото на Анви й помогна за багажа, който беше чекиран и откаран в багажното отделение, а майка й не спираше със съветите:

– Анви, да внимаваш с басейна! Анви, да не стоиш до много късно! Анви, да не се срещаш с непознати! Анви, обаждай се редовно! И пр.

Анви не чу половината от съветите, защото последните дни беше слушала многократно майчиния репертоар.

От уредбата поканиха всички, които бяха за полета на Анви, и дойде най-критичния миг.

Ако въпреки всичко решиш Анви да се откаже от проектираното пътуване, отиди на 2.

Ако Анви продължава напред, отиди на 22.

Ако се колебаеш, използвай зара. При 1, 2, 3 отиди на 22. При 4, 5, 6 отиди на 2.

Ако тази публикация ви харесва, моля, ГЛАСУВАЙТЕ за нея, като кликнете върху бутона със стрелка и надпис СВЕЖО.