21

Тя скочи решително, тръсна още веднъж главица и отсече:

– Заминавам!

Разбира се, че нямаше да се поддаде на връхлитащата я мъка. Все пак от дълго време живее с тази мечта, а и родителите й като че ли все пак щяха да са горди с нея.

Анви стана и си направи още една чаша какао, а часа вече беше 06:35.

След по-малко от час таксито вече щеше да я вози към летището.

Баща й влезе в кухнята и каза:

– Добро утро, Анви!

– Добро утро, тате!

Той си направи кафе и се осведоми за това как е прекарала нощта, но разбира се, че Анви го успокои, че тя е минала чудесно и че няма търпение да отиде в колежа.

Баща й външно беше спокоен, но в душата му бушуваха букет от чувства. Той въздържа порива си да прегърне дъщеря си и да й каже, че просто не иска да заминава, тъй като трудно ще понесе нейната липса. Разбира се, слабост не биваше да се показва.

Анви направи последни приготовления и си помисли за още една чаша какао, но реши, че е прекалено, и си сипа минерална вода от машината. Студената вода я ободри и тя се усмихна.

В 07:30 ч. цялото семейство се настани в таксито, което след по-малко от половин час ги стовари пред зала заминаващи на аеропорта.

Ако искаш Анви да изненада всички и да се откаже на аерогарата, отиди на 2.

Ако продължаваш да следиш малката авантюристка, отиди на 13.

Ако не можеш да решиш използвай зара.

При 1, 3, 5 отиди на 2. При 2, 4, 6 отиди на 13.